Речният пясък е един от най-често се използваните видове пясък за целите на жилищно строителство, но има и други по-добри възможности и алтернативи, които могат го заменят в името на по-добро качество и устойчивост на изгражданите конструкции.
В повечето случаи естественият пясък не съдържа фини частици в правилно съотношение. Според стандартите за пясък съдържанието на фини частици под 600 микрона (μm) в пясъка трябва да е около 30-50 %. Най-общо може да се отбележи, че съдържанието на фини частици под 600 μm в речния пясък е много по-малко. Наличието на други примеси, като въглища, кости, черупки, слюда, тиня и други прави този вид пясък неподходящ за производство на цимент и бетон.
Пясъкът, които може да бъде добит от коритата на реките е много груб и съдържа голям процент тиня и глина. Ако такъв пясък се използва за производството на бетон, тинята и калта в него ще намалят якостта на бетона, защото при контакт с вода песъчинките ще се струпат заедно. Освен това частиците в речният пясък имат заоблени ръбове, поради естествените водни процеси, на които биват подложени. Частиците с такава сферична форма увеличават кухините в цимета с около 5-6 % процента и допълнително намаляват силата на бетона.
Качеството на пясъка, събран от различни места на речното корито, варира поради нееднородния размер на съставящите го песъчинки. За получаване на необходимата финост на частиците на пясъка, той трябва да се пресява, а този процес оскъпява стойността му, тъй като за да бъде извършен е нужно включването на допълнителна работна сила. Поради бързото развитие на строителството в повечето страни по света, потреблението на пясък се увеличава, а капацитетът за производство на естествен пясък не успява да догони този растеж.
Друг основен недостатък е, че механичното изкопаване на пясък от речните корита има унищожителни последици за екосистемите не само на реката, но и навътре в сушата. Дъното потъва все по надолу, с което се снижава и нивото на подпочвените води. Драгирането на речното дъно е изключително деструктивен процес, който засяга цялата екосистема на реката и биоразнообразието по необратим начин.
По-добра алтернатива на речния пясък е произвежданият от хората естествен трошен пясък, които се добива чрез разтрошаване, измиване и пресяване на скален материал. Тъй като тези процеси са строго контролирани, този вид пясък, за разлика от речния, има почти еднороден размер на песъчинките. В трошеният пясък има частици от 150 μm до 4,75 mm в правилното съотношение. Тъй като фините прахови частици са в точна пропорция, в пясъка има по-малко кухини. Това означава, че при производството на бетон ще бъде нужно по-малко количество цимент, защото ще има по-малко кухини за запълване. Този факт прави използването на трошен пясък по-икономично и следователно по-екосъобразно решение.
Съвременните изследвания показват, че бетона има по-добро качество, когато е направен от пясък, чиито частици имат кубична форма, защото това му придава по-висока якост на опън. В същото време заоблените ръбове на пясъчните частици дават повече якост на натиск на бетона. За да бъдат постигнати тези две качества едновременно се препоръчва пясъчните частици да имат кубична форма със заоблени ръбове. Това е възможно само в случай, че пясъкът е произведен чрез механичен процес на разтрошаване. Всички тези преимущества на трошения пясък го правят по-подходящия вид пясък за използване в жилищното строителство.